На 3 март жителите на Кресна имаха честта да посрещнат огъня на мира и да отпразнуват 140 години от освобождението на България. Момичета с народни носии закачаха трикольорни ленти и подаряваха стихотворение за България на всеки, дошъл да се наслади на програмата. Ученици от СУ „Св. Паисий Хилендарски“ гр. Кресна и футболистите от ФК “ Перун“, които носеха голямо българско знаме, участваха в щафетно бягане заедно с огъня на мира. След приемането на огъня гражданите и гостите се насладиха на литературно-музикалната програма, подготвена от училището. Имаше рецитал и песни, а двете първолачета Александър Токов и Даниела Ангелова на висок глас заявиха, че са българчета, като изрецитираха пред всички вечното Вазово стихотворение „Аз съм българче“. Поднесоха се венци пред паметника на Димитър Попгеоргиев. Гостите от “Peace run” бяха подготвили изненада за всички. На тях им подариха стихотворение за Кресна, преведено на английски език, което ще обикаля цяла Европа чак до Лондон. Програмата завърши с голямо българско хоро.
| КРЕСНЕНСКИ ВИДЕНИЯ | VISIONS FROM KRESNA |
| От Кресненския пролом песнолива
разнежва Струма плодоносни ширини. Пирин от изток с небеса се слива, от запад пък са Малешевски висини. В това пространство приказно мистично хайдути и комити имат знак и път. И всичко по законите биологични се вплита в минало, сегашно и отвъд. Природа и човек в единност поднебесна създават тук взаимно свят и ред. Така било е и така сега е в Кресна и векове така ще бъде занапред. Във тази омагьосваща света обител е всеки с място свидно, с дом, имот. И още с чувството на местен жител и с принос в чудото, наречено живот. |
From the gorge of Kresna,
Struma gently flows with fruitful ease From the east the skyline merges and from the west Maleshevska rises A magical and mystical space where rebels mighty pace their path And by all biological laws everything entangles into past, present and beyond Man and nature unite under the sky, forming a mutual world and order. Once it was and now it’s on in Kresna and so it will be for centuries in the future. Herein this enchanting cloister everyone has its beloved home. And with the proud feeling of a local as well as his tribute to the miracle of life. |
|
Борис Сандански |
Boris Sandanski |