САМООЦЕНЯВАНЕТО И ЕВРОПЕЙСКИЯ РЕФЕРЕНТЕН МОДЕЛ

Самооценяването, паралелно с външното оценяване, се възприема като един от най-важните подходи за осигуряване на качеството в училищата, предоставящи професионално образование и обучение.

        Основните отправни документи на Европейския съюз в тази връзка са : Препоръка на Европейския парламент и Съвета за приемане на Европейска референтна рамка за осигуряване на качеството в професионалното образование и обучение 18 юни 2009г.; Препоръка на Европейския парламент и Съвета от 12 февруари 2001 г. относно европейското сътрудничество при оценяване на качеството на училищното образование;Европейски доклад за качеството на училищното образование: шестнадесет показатели за качество, Люксембург, Служба за официални публикации на Европейските общности, 2001 г. и др.

           Европейският парламент препоръча създаването на Европейска референтна рамка за осигуряване на качество (ЕРРОК) на професионалното образование и обучение (ПОО). Рамката се определя като инструмент, чиято цел е да помогне на държавите- членки да развиват и наблюдават качеството на техните системи за ПОО въз основа на общи европейски препоръки. Очакванията са рамката да допринесе за подобряване качеството на ПОО и за увеличаване на прозрачността на политиката в областта на ПОО между държавите – членки, чрез насърчаване на взаимното доверие, ученето през целия живот, мобилността на работниците и учащите.

           Европейската референтна рамка за осигуряване на качество се разработва от експерти от страните – членки на ЕС и поради това в нея ще намерят място различни елементи от системите за осигуряване на качество на предлаганото ПОО, използвани от страните- членки.

           Методологически ЕРРОК включва етапи на планиране, прилагане, оценяване и преразглеждане/обратна връзка, включително и процедури за промяна.

               Според Европейския референтен модел, самооценяването е:

• оценка въз основа на доказателства;
• средство за измерване на напредъка във времето;
• средство за усъвършенстване на действията за постигане на високо качество на ПОО;
• средство за мотивиране на членовете на екипа за подобряване качеството на ПОО;
• възможност за насърчаване и за споделяне на добри практики в екипа на доставчика и с други доставчици на ПОО.

ИЗХОДНИ ПОЗИЦИИ

Процесите на икономическа и културна глобализация поставят на преден план проблема за качеството на образованието, в частност за качеството на ПОО.

Кое професионално образование е качествено ?

             Определение за качество на ПОО не се открива в действащото към момента национално законодателство, не е регламентиран и цикълът за осигуряване на качество в ПОО, по смисъла на Препоръката на ЕП от 2009 г. Отстраняването на тези дефицити в нормативната среда е задача на настоящето.

        Независимо, че няма точно определение за качество на ПОО, възможно е да се определят общи за професионалните гимназии критерии и се опишат различните степени на постигнати резултати. Отговор на въпроса „къде сме ние ?” може да се получи чрез провеждане на вътрешна самооценка, а да се провери дали тя е коректно определена – чрез надеждно външно оценяване.

        Нека приемем, че самооценката е системен и прозрачен критичен преглед на действащата в момента практика в професионалната гимназия, с цел комплексно подобряване на качеството на предлаганото ПОО. Тази дефиниция подчертава смисъла и потенциала на самооценката.

          Задачите на самооценяването в професионалната гимназия са:

•  да изгради обща представа за всички или за определени дейности в училището;
• да направи оценка на осъществяваното професионално образование спрямо действащите стандарти;
• да установи използваните добри практики и разшири обхвата на прилагането им;
• да установи на ранен етап рисковете по отношение на качеството;
• да очертае областите, които имат нужда от подобрение и да предприеме съответните мерки;
• да оптимизира системата за управление на ресурсите, с цел повишаване на ефикасността ѝ;
• да насърчи всички членове на колектива на професионалната гимназия към екипна работа;
• да популяризира училището в обществото и насърчи сътрудничеството;
• да осигури приемственост, защото оценяването е естествена част от цялостния процес за осигуряване на качествено ПОО;
• да създаде убеждението, че качеството е инструмент за повишаване на ефективността;
• да насърчи стремежа на екипа на гимназията към усъвършенстване на ачеството на предлаганото ПОО.
  

  ---

ТЕХНОЛОГИЯ НА САМООЦЕНЯВАНЕТО

              Осведомяване на цялата организация

          Учителите и служителите в професионалната гимназия трябва да бъдат уведомени за решението на ръководството ѝ да се проведе самооценяване и основанията за това решение. Информирането е с цел да се обясни самооценяването като инструмент за усъвършенстване, чрез който ще се подобри (още повече) имиджа на гимназията. Отношение към качеството на ПОО има целият екип на професионалната гимназия. Качеството зависи от работата на ръководството, на учителите, на административния персонал. Всеки трябва да чувства лична отговорност за качеството на предлаганото ПОО. Това означава, че от всеки ще се изискват доказателства за качеството на работата му, заради което всеки трябва да познава и разбира същността на процеса.

           Всички членове на колектива трябва да бъдат уведомени:

• защо ръководството на професионалната гимназия е решило да провежда самооценяване;
• защо ръководството е избрало Европейския референтен модел или някой друг;
• какви са целите на самооценяването;
• как е планиран графикът на процеса;
• кой ще участва в самооценяването;
•  кога се очаква да се оповестят резултатите;
•  как резултатите от самооценяването ще влияят на всеки член от колектива.

Защо да се провежда самооценяване в професионалната гимназия?

           Някои специалисти сравняват самооценяването с оглеждането в огледало. Когато се оглеждаме там не винаги виждаме това, което би ни се искало. Стараем се да премахнем недостатъците и да запазим, дори да подобрим това, което ни харесва. Процесът на самооценяване в професионалната гимназия дава отговор на някои основни въпроси:

Къде сме ние?

В какво сме добри?

В какво бихме искали да сме по-добри?

Какво искаме да постигнем?

Европейската практика е показала, че основните ползи от провеждане на самооценяване в организацията са:

                         * идентифицират се добрите практики и се създават условия за устойчивостта им;

                         * идентифицират се недостатъците и се вземат мерки за отстраняването им;

                         * разкрива се потенциалът за развитие на професионалната гимназия;

                         * насърчават се партньорствата;

                         * набелязват се по–резултатни начини за стимулиране на персонала.

         Колективът и самооценяването

         Процесът на самооценяване преминава през различни етапи. Първи е етапът на отричане, в който задачата не се възприема като важна и отговорна. Следва етапът на съпротива, в който голяма част от усилията могат да се изразходват за търсене на причини защо “самооценяването не е подходящо за професионалната гимназия и дори е излишно, защото ние работим добре “. По принцип, учителят намира за нормално да оценява другите и трудно приема аргументи в полза на самооценяването.

Отговорности на членовете на комисията/групата по самооценяване

По време на своя мандат, комисията/групата провежда заседания. На всяко заседание на комисията се води протокол, в който се описват всички обсъждания и решения. Честотата на провеждане на заседанията се определя от председателя на комисията/ групата.

1. Председател

Координирането на процеса по самооценяване трябва да бъде осъществявано от един човек, за да бъдат обхванати еднакво отговорно всички обекти и процеси на самооценката. Председателят оглавява комисията/ групата по самооценяване.

Председателят:

· организира, контролира и отговаря за цялостната дейност на комисията/групата;

· представлява комисията/ групата, там където е необходимо;

· участва в срещи на ръководството на гимназията, на които самооценката е част от дневния ред;

· председателства заседанията на комисията/ групата;

· контролира и отговаря за правилното водене и съхраняването на доказатествения материал до приключването на самооценяването и предаването в архива на училището.

Очакванията към председателя са да създаде условия за изграждане на формални взаимоотношения между членовете на комисията/ групата, които са най-подходящи за целите на самооценяването. Необходимо е председателят да има нагласи за непрекъснато усъвършенстване, за осъвременяване на познанията си. Уменията за работа със съвременен компютърен софтуер са част от изискванията към председателя.

Председателят на комисията/ групата по самооценяване отговаря за:

· изготвяне на годишен план за действие на комисията/ групата по самооценяване;

· разработване на ред и процедури за отчитане на постигнатите резултати и указания към тях;

· разработване на въпросници, анкети и др. във връзка със самооценяването;

· провеждане на процедурите по самооценяване;

· събиране на надежден, достоверен и проверим доказателствен материал;

· разработване на материали проучвания, вкл. за онлайн и провеждането им;

· разработване на план за обучение на учителите и служителите във връзка със самооценяването и предлагането му на директора;

· разработване на доклад с резултатите от самооценяването и на резюме на доклада;

· анализиране на получените данни и идентифициране на областите, нуждаещи се от подобряване на качеството;

· разработване на мерки и дейности за дефинираните от ръководството на училището приоритети за следващото самооценяване.

Председателят трябва да бъде на разположение да подпомага дейността на членовете на групата по време на процеса на самооценяването.

2. Членове на комисията/ групата по самооценяване

Няма определени изисквания за състава на комисията/ групата. Добре е в нея, по възможност, да се включат представители на различни групи учители, а ако гимназията е голяма, може да се включи по един представител от всяко методическо обединение. В случай, че се прави самооценка на цялостната дейност на гимназията, за да има представителност, в състава трябва да се включи представител на администрацията,.

Полезно за работата на комисията/групата е поне един от членовете да има добър опит за работа с компютърни програми, необходим най-вече при съставянето и обработката на онлайн анкети, формуляри, чек-листове и др.

Представителството на родителите ще бъде полезно, ако определеният родител има активна позиция, а не е воден от подбудите присъствието му да осигури по-добро отношение към неговото дете – ученик в гимназията.

Членовете на комисията/ групата по самооценяване:

· разработват годишен план за действие на комисията/ групата по самооценяване;

· разработват процедури за отчитане на постигнатите резултати и указания към тях;

· разработват бланки за доказателствения материал – чек-листове, протоколи, справки, въпросници, анкети и др. във връзка със самооценяването;

· провеждат процедурите по самооценяване;

· събират надежден, достоверен и проверим доказателствен материал;

· разработват материали за проучвания, вкл. онлайн и провеждането им;

· предлагат теми за обучение на учителите и служителите във връзка със самооценяването;

· разработват доклад с резултатите от самооценяването и резюме на доклада;

· анализират получените данни и идентифицират областите, нуждаещи се от подобряване на качеството;

· разработват мерки и дейности за дефинираните от ръководството на училището приоритети за следващото самооценяване.

От всеки член на комисията/ групата по самооценяването се изисква да бъде коректен и точен в работата си на основата на неговото собствено познание и опит от дейността му в организацията. Важно е членовете на комисията/ групата по самооценяване да изведат доказателства относно силните страни и слабостите, да очертаят областите, които се нуждаят от подобрение, за да обосноват своята крайна оценка. Силните страни, установени при самооценяването на дейността насърчават организацията и са положително признание за свършената до момента работа. Когато са правени последователни оценявания, списъкът на силните страни може да се увеличава и това ще бъде видим знак за една организация, която се стреми към повишаване на качеството на работата .

Всички участници в самооценяването следва да действат съобразно определените от комисията/ групата процедури и инструкциите към тях.

Комисията/ групата по самооценяване определя процедурите, подходящи за конкретното самооценяване, подготвя подробни указания за действията на всички участници в процеса на самооценка. Процедурите, бланките, протоколите и пр. се утвърждават от директора.

Училището определя дейностите, по които ще се работи постоянно (например – посещаемост на учебни занятия, качество на обучението и пр.) и периодично (например – успех на зрелостните изпити, успех на държавните квалификационни изпити, процент на отпадналите ученици и пр.), както и процедурите за тяхното оценяване.