Времеходство през пространствата на конкретно историческото, през меандрите на въображаемото и през фолклорно наследство, наситено с ярка обагреност, с мекота и мъдрост, кодирани в шевици, предприеха учениците от петите класове в училището ни с класни ръководители Кръстенка Иванова и Мая Митова. Едно пътуване реализирано с увереността, че преди да проумееш чуждите светове, трябва добре да познаваш своя. Екскурзията бе до град Петрич и до Хераклея Синтика, тя целеше да онагледи античните митични знания получени в часовете по литература и история. Посещенията задълбочиха и познанията на учениците по английски език, изобразително изкуство, география, човекът и природата, технологии и предприемачество, музика и др. Хвърлиха мисловен мост от изучения в часовете по литература „Митологичен модел за света” към фолклорния.
В Исторически музей Петрич петокласниците, в направление „Археология”, получиха информация за неолитното селище Тополница- Промахон. Разгледаха експонатите на битова керамика, кремъчни и костни оръдия на труда, глинени идоли на женско тяло.
Видяха латинския надпис на император Галерий , открит от иманяри, с който се доказва, че точно в района на днешния град Петрич се е намирал дълго търсения от историците античен град Хераклея Синтика. Прочетоха превода му. Имаха рядката възможност да се запознаят с професията на реставратора и да наблюдават отблизо как протича процесът на възстановяване на втората уникална статуя открита в Хераклея Синтика. Тя е ръчно изработена от блок мрамор, висока е 2,10 м. Екскурзоводката успя да предизвика любопитството на младите посетители, като им каза, че учените вече имат отговор относно това на кого е монолитната фигура и много скоро, до няколко дни, ще го оповестят.
Учениците наблюдаваха и откритите статуя на благородник, която е в тога и без глава, глинени лампи, накити, монети, игли за коса, ключове и др. Техният интерес бе предизвикан от откритото малко зарче, което явно древните хора, по подобие на боговете им, са употребявали в игрите си. Бяха впечатлени от статуетките на Херакъл, бюста на бог Дионис, изложените театрални маски, които са изработени от глина, и от женската глава направена от светложълт мрамор.
Интересът на петокласниците бе провокиран и от макетите на самуиловите войници.В зоната за гледане на филми те се насладиха на екранната прожекция на „Цар Самуил в битка за България”, продукция реализирана със субтитри на английски език.
В направление „Етнография” на музейната експозиция видяха как е изглеждал дома на хората от петричко, какви носии и накити са носели, как е изглеждало градското им облекло през Възраждането. С умиление прочетоха посланието избродирано от местна мома върху чеизна кърпа и адресирано към нейния любим: „Твое лице отривай, мене не забравяй”.
С любезното съдействие на Музейна работилница, учениците от Кресна участваха в ателие на тема „Носиите в нашия край”, на което получиха знания за материала, от който дрехите са били ушивани, за това кои са елементите на мъжката и женската носия от петричко, за тайните скрити в сгрешените бродерии на кошулите и ризите. Научиха какво означават думите беневреци, франга, силях, сая, чепкен, пафти и др. Учениците изработиха етнографски картички, които по случай коледните празници ще бъдат надписани в часовете по български език, адресирани и изпратени по предназначение.
Групата посетители от Кресна изказва сърдечна благодарност на музейните работници, които бяха увлекателни, отзивчиви и пълноценни водачи през историческото и етнографското минало, бяха занимателни и всеотдайни, раздадоха се докрай, въпреки че денят бе съботен.
На излизане от музея пътешествениците се поспряха до уличната библиотека с надпис „Прочети и върни”. Коментираха предоставените за четене книги. С много смях и приятни емоции се поспряха до езерото в парка. Някои разделиха закуската си с лебедите и другите пернати обитатели. Опитаха се да си преведат изреченото на птичи език.
Понеже екскурзиантите бяха взели доста на сериозно ролята си на търсачи на римски съкровища, без никакво колебание, като естествено продължение на мисията си, приеха предизвикателството да се подкрепят с богата на вкусове и ухания италианска пица.
След това всички се отправиха към центъра на града, където (пред НЧ „Братя Миладинови”) е пейката с паметника на сладкогласния български поет Евтим Евтимов. Той е изработен от скулптора Евгени Гоцков. Осведомиха се, че лирикът е роден в Петрич и е живял, учил и работил в родния си град. Петокласниците бяха запознати с читалищната, учителската, авторската, издателската и редакторската дейност на Евтимов. Научиха и чуха популярни песни създадени по негови текстове. Слушаха стихотворения от поета. Като истински паисиевци усетиха вулканичния заряд на словото му и проумяха защо „ Паисий обикаля още”.
Екскурзията завърши с посещение на Хераклея Синтика . Учениците с въображаем ветроходен сал прекосиха някогашната пълноводна Струма, в чиито води древните хора са плавали до гръцките градове, с търговска цел. Времеходците бяха посрещнати на археологическия бряг на обекта от екскурзовода Борислав Коконов. Там те разбраха, че градът е основан от Филип ІІ Македонски. Носи името на митичния персонаж Херакъл и на тракийското племе синти, че тук са открити безценни артефакти. Научиха, че градът е бил под контрола на Рим, а по-късно и на Византия. Имал е население от 30 00 до 40 00 души. Състоял се е от агора, Акропол, античен театър, 15 антични храма, посветени на различни божества, раннохристиянска базилика и др. Притежавал е акведукт и отводнителни канали. С интерес изслушаха разказа на екскурзовода за двете земетресения унищожили града. Снимаха палеца на статуя, останал като отпечатък и свидетелство, че откритото тук е истинно и то ще обогати националната съкровищница на България.
Често думите на Коконов за уникалните находки бяха прекъсвани от одобрителните аплодисменти на петокласниците.
Беше дълъг и наситен на емоции ден, един от тези дни, в които човек осъзнава, че времето е лъв, който улавя дъждовните капки на събитията, станали в античната столица на Средна Струма. После ги излива в светлоструйни или мътно-кални потоци, за да разкаже и съхрани всичко, което от хилядолетия се случва на земите между Кожух и Беласица.
